media

Нашите творчески текстове

  • Dec 19, 2017
  • Коментари: 0

Тази година Коледа реши да е по-благосклонна към древния град, споразумя се от рано с Бъдни вечер и още преди да навлезе във владението си започна гальовно и методично да го обгръща с ненаситната си бяла прегръдка. Градът на свой ред осъзнал през вековете снежното си великолепие -разбира се , че нямаше нищо против и покорно зажъднял се отдаде на зимната и ласка...

Сутринта снежинките сякаш калибрирани от гигантски всемирен калибратор мощно и уверено продължавахаха към целта си, съобразявайки се само със закона на Нютон и не се интересуваха от плахите опити на хората опитващи се да чистят в Коледния ден. Само реката нетърпяща снежния флирт - някак си фриволно и самовлюбено кокетничеше в коритото си.

Малката Фия залепила чело на запотения прозорец гледаше тъжно навън. За трета поредна година детето беше само с баба си и тъгуваше тъй както само децата могат - сякаш се оттеглят от света.

Майка и и баща и бяха в чужбина и вече печелеха добре, но нито скъпите подаръци, нито екзотичните екскурзии и виртуални прегръдки- радваха детето. Фия си спомняше Коледите когато тримата бяха заедно и тя заспиваше уморена от щастие в прегръдките им, а Коледната елха пременена с любовта на семейството звънливо ухаеше на канела, сладкиши и приказна топлота...

Точно пред нея измежду блоковете като в приказка се показа мъж дърпайки шейна в която се возеше момченце. Бащата полуобърнат към него му говореше нещо, а детето тържествено седнало на своя детски трон и поруменяло от студа се смееше с пълен глас. Сълзите на Фия по детски подтискани до този момент - текнаха от очите и... Тя беше съгласна да замени целия си детски свят –само за един миг в тази шейна...

Звънецът я стресна и тя както си беше по пижамка и с мокро лице тръгна към входната врата. Отвън никой не отговаряше и детето плахо открехна вратата....и в следващия миг -Фия беше в най-силната и топла прегръдка на света....“ Тук сме разкошна Кадифея, тук сме...“-мълвеше майка и нетърпеливо протягайки ръце към нея......

Навън снегът успокоен след експанзията си беше спрял и наблюдаваше Вселената вече от друг ракурс. Дори слънцето самодоволно разбута облаците и категорично зае мястото си в приказната Коледна палитра.

Фия отвори прозореца и извика към детето с цялата радост на света -„Хеййй, Весела Коледа ! При мен се случи чудооо !!! Хеййй!





Коментари: 0
Няма коментари
Остави мнение

Your email address cannot be published. Required fields are marked*